El Papel De Las Mujeres En El Antiguo Testamento

En el Israel antiguo las mujeres eran consideradas como miembros de la “familia de la fe”. Como tal, podían entrar dentro de la mayoría de las áreas de la adoración.

La Ley ordenaba a todos los hombres a presentarse o comparecer ante el Señor tres veces al año. Aparentemente las mujeres iban con ellos en algunas ocasiones (Dt 29:10, 11; Neh 8:2; Joel 2:16), pero no eran requeridas a ir. Quizás las mujeres no eran obligadas a ir debido a sus importantes deberes como esposas y madres. Por ejemplo, Ana fue a Silo con su esposo y le pidió a Dios que le diera un hijo (1 S 1:3-18). Más tarde, cuando el niño nació, le dijo a su esposo: “Yo no subiré hasta que el niño sea destetado, para que lo lleve y sea presentado delante de Jehová, y se quede allá para siempre” (v 22).

Como cabeza de la familia, el esposo o padre presentaba los sacrificios y ofrendas en beneficio de toda la familia (Lv 1:2). Pero la esposa podía ser presentada también.

Las mujeres concurrían a la Fiesta de los Tabernáculos (Dt 16:14), a La Fiesta Anual del Señor Jehová (Jue 21:19-21) y al Festival de la Nueva Luna (2 R 4:23).

Un sacrificio que solamente las mujeres daban al Señor, era ofrecido después del nacimiento de un niño: “Cuando los días de su purificación fueren cumplidos, por hijo o por hija, traerá un cordero de un año para holocausto, y un palomino o una tórtola para expiación, a la puerta del tabernáculo de reunión, al sacerdote” (Lv 12:6).

Varias mujeres del Antiguo Testamento fueron famosas por su fe. Incluida en esa lista de Hebreos 11 hay dos de esas mujeres: Sara y Rahab (Gn 21; Jos 2, 6:22-25).

Ana fue un ejemplo santo de una madre israelita. Ella oró a Dios; creyó que Él escuchó sus oraciones; y cumplió con su promesa a Jehová Dios. Su historia se encuentra en 1 Samuel 1.

LA PALABRA DE DIOS

La Palabra de Dios ha sido revelada en las Escrituras y en su Hijo Encarnado, Jesús, al describir la importancia de las Escrituras eternas dijo: "No solo de pan vivirá el hombre, sino de toda Palabra que sale de la boca de Dios" (Mateo 4:4). También recomendó escudriñar con constancia la Palabra de Dios. "Escudriñad las Escrituras....ellas dan testimonio de mi" No hay salud ni crecimiento en la vida cristiana si no se establece claramente la prioridad de la Biblia en la vida individual y colectiva. Las Escrituras son la norma definitiva de nuestra fe, moral y practica cotidiana, y el alimento para nuestro crecimiento en fe, santidad y servicio efectivo.

Evangelista Juan Javier Ortiz Molineros

El Principio de la Visión.

Pensar constantemente en la visión induce a la acción . Es algo que nos incita a dejar de lado toda complacencia. Como dice el salmista: "Se enardeció mi corazón dentro de mi; en mi meditación se encendió fuego, y así proferí con mi lengua (Sal 39:3)

LIDERAZGO

Liderazgo es una disciplina que deliberadamente ejerce una influencia especial sobre un grupo para llevarlo hacia metas concretas de beneficio permanente, que satisface las verdaderas necesidades del grupo.

LA LUZ DE DIOS ES JESUS

Dios es la verdad. La Biblia es la "verdad acerca de la verdad. La teología es la "verdad acerca de la verdad sobre la verdad". El pueblo cristiano vive en esa muchas verdades acerca de la Verdad y debido a ellas, no tienen la "Verdad".

Los hambrientos, los golpeados y los drogados nos hemos olvidado de la de la teología de la Biblia.

Hemos olvidado las "verdades acerca de la verdad, por lo tanto vivamos en la "verdad". Esta escrito: "El hijo del hombre vendrá cuando menos lo esperen (Mateo 24:44, NVI). No debemos pensar en otra cosa.

En nuestras Horas mas oscuras, el Hijo del hombre viene a nosotros, haciendo que las murallas de la prisión brillen como diamantes y llenando las celdas con luz. En algún lugar, muy lejano, estuvieron los verdugos debajo de nosotros es la esfera del cuerpo. Sin embargo: el espíritu se regocijo en el Señor. Nosotros no habríamos rendido este gozo por ese de los palacios reales.

RICHARD WURMBRAND

FUNDADOR DE LA VOZ DE LOS MÁRTIRES

PASO CATORCE AÑOS EN UNA PRISION COMUNISTA

RUMANÍA

EN LOS AÑOS DE 1940,1950 Y 1960

Грънчар

ВЪВЕДЕНИЕ
Библията показва много преобрази, чрез които Бог е илюстриран. Те ни показват различни аспекти на връзката на Бог с нас. Образът на ГРЪНЧАРЯ ни показва как Бог оформя нашия характер, както грънчарят оформя глината.

I. Бог е Грънчар.
1. Бог е като грънчаря, който знае какво прави.- Той знае своя занаят и знае как да работи с глина. Не се нуждае от съвети. В работата си Той е несравним.
2. Бог знае какво да прави с калта (тоест с твоя живот) .- Добрият грънчар познава свойствата на глината. Бог те познава, както никой друг не те познава и знае как да работи, как да оформи и да обогати твоя характер.
3. Бог работи индивидуално. Той прави серийно производство, има милиони и милиарди хора по целия свят, но Бог има лични отношения с всеки един поотделно.

II. Ние сме глината:
1. Калта сама по себе си, няма никаква стойност .- Тя добива стойност, само когато Грънчарят ú придаде форма. Ние нямаме никаква стойност, без Бог. Ние ще добием стойност, само ако позволим на Бог да ни оформи. Нека Му се доверим безусловно, че Той ще направи с нашия живот - от нас, "уникално произведение на изкуството".
2. Калта не се противопоставя, когато занаятчията я обработва - Глината е моделируема. За разлика от твърдия метал глината, се поддава лесно на промяна и оформяне. Ние трябва да бъдем като глината. Не трябва да се противопоставяме на Бог работа при оформянето на нашия характер.

III. ВАЖНОСТТА НА ПРОЦЕСА
1. Омесването на глината се извършва, когато Бог започва да меси изходната маса, която първоначално е " доста твърда", което символизира нашата гордост, арогантността ни и нашият „аз”, докато тестото "омекне", т.е. докато ние придобием мек характер /податлив на Божиите призиви в живота ни/.

2. Формоването /придаването на определена форма/ .- След омесването на тестото глината е мека, но лесно се деформира, поради което грънчарят - Бог трябва да ни извае, като ни придаде формата на характера Христов.

3. Изпичането на глиненото изделие.- Докато глинения съд не премине през пещта, за да се закали, на него ще му липсва твърдост, както на незакаления характер му липсва последователност ! Бог допуска да влезем в пещта на скръбта, защото това изпитание ще засили нашия характер. Но не забравяйте, че когато ние сме в огнената пещ, Бог вече е с нас (Даниил 3:15-27, Исая 48:10)
4. Разноцветната украса .- Тя идва на финала. Ние сме като глината, след излизането от пещта на изпитанията – неугледни сме, въпреки, че вече сме придобили правилната форма и нужната твърдост, ние все още се нуждаем от Божията прецизна довършителна работа. Той поставя като украса на нашето новородено „аз”: кротост, благост, милост и търпение.
5. Лакирането.- Не го подминавайте небрежно като ненужно ! Когато фигурата бъде лакирана, тя вече е толкова ярка, че ГРЪНЧАРЯТ може да види отражението на лицето СИ в завършеното по този съвършен и мъдър начин изделие. Освен това, Бог иска да отразяваме Неговия характер в нас, така че другите хората да могат да видят Божият Образ в нас.

IV. Крайният продукт.
Това е християнски характер оформен и затвърден вътре в нас, Неговите деца, тоест характера на Христа, който и ние сме придобили.

СУРОВИНА-глината = Нашият характер
1. Подвластна е на „старото ни ‘аз’ ”, на неновородения човек.
2. Злите помисли за отклоняването ни от пътя на доброто, са често явление, при някои личности са перманентни.
3. Търсим единствено и само личния си интерес, добруване и благосъстояние.
4. Всичките си пари изразходваме за лични нужди и желания.
5. Свободно време е посветено на пороци или на уж-невинни хоби-та.
6. Търси се единствено задоволяването на личните желания и инстинкти.
7. Води се живот, без да се взима под внимание Бог и Неговата воля.
8. Не слушат нито разбират намеренията на Бога и Неговите съвети.
9. Изпитват непреодолими трудности да признаят грешките си.
10. Сърцето обича света и неговите неща.

Крайния продукт - Блестящ шедьовър на Божията премъдрост и любов !

Отражение на природа и на характера Христови.

1. Владетел е Светият Дух.
2. Мисленето на личността е обхванато и завладяно от Божиите мисли и от желанието да бъдеш добър Негов слуга.
3. Първо търсиш доброто на ближния и едва после твоето собствено добруване.
4. От парите си първо отделяш за десятъци и дарения с радостно сърце.
5. Отделяш от времето си, даже жертваш времето си за да служиш на ближните си.
6. Непрестанно благодариш на Бога с искрено сърце.
7. Бог дава живот значение. „А това е вечен живот, да познаят Тебе, единия истинен Бог, и Исуса Христа, Когото си изпратил” Йоан 17:3
8. Божиите съвети и напътствия ръководят ежедневното ти ходене.
9. Можеш да признаеш грешките си, ако си допуснал такива и да ги поправиш с желание.
10. Сърцето ти обича Божието творение – всеки е твой ближен !

Заключение:
Бог има лично отношение към теб. Той иска да направи едно произведение на изкуството от живота ти, и от теб, не се съпротивлявай. Бъди Му сътрудник, способствай на Бог за да станеш мъжа или жената, който трябва да бъдеш /такъв какъвто Бог копнее да бъдеш !/ . Има само един единствен начин да бъдеш полезен слуга на Господа: позволи на "Грънчарят на грънчарите" да приключи работата си в теб !
Хуан Хавиер Ортис Молинерос, гр. Кито, Еквадор
http://www.blogger.com/profile/08236580320110113843